Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.
Той пише разкази и повести, които са обвързани с българското село и с нелесната съдба на бедните.
вода за да го оскубе, после го опърли над огнището и го пусна да ври в казана. Извика
- Вижте сега, деца... проблема ви е много деликатен и аз няма как да ви пусна по улиците така, без да го разрешим.
Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.
Редки мрежести облаци като паяжина тежаха отгоре и пропускаха последните за
В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.
гърба си, обърна се с ряз, стисна зъби, с все сили удари ръце в гърдите му и го бутна.
- Христо, бабо, не издържам повече! Искам да си взема душ и да си почина! – каза Саня, като сложи ръка между краката си за да не капе сперма по пода по пътя за банята.
Тя не беше виждала Христо Разкази за Саня гол, откакто той беше малко момче. Нещата много се бяха променили оттогава. Христо пусна хавлията на земята и пенисът му, който стърчеше със страшна сила напред, беше на една ръка разстояние от Саня.
„Андрешко“ вероятно е едно от най-известните произведения на Елин Пелин. В него се разказва за това как младият каруцар Андрешко, превозва богат съдия-изпълнител към селото, за да конфискува житото на негов съселянин.
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
Учителят му казвал: – Денеди, трябва да се учиш не само на големи скокове, но и на малки. – Не! […]
заграбваше с менче от водата. Когато го напълни се наведе да отскубне няколко